На тази дата България и СССР нахлуват и окупират Чехословакия, за да смажат Пражката пролет
България участва в потушаването на Пражката пролет като страна–членка на Организацията на Варшавския договор през 1968 година
Страната ни е измежду най-върлите последователи на силовото смазване на демократичния лъх в най-развитата страна от соцлагера.
Във военната интервенция вземат участие следните елементи от Сухопътните войски.
12-и и 22-ри мотострелкови полк – числеността на военнослужещите в тях при навлизането в Чехословакия е 2164 души, а при изтеглянето – 2177 танков батальон с 26 машини Т-34.
Политически аргументи за присъединяване на България
Началото на 60-те години е време на централизация на партийната и държавната власт в ръцете на Тодор Живков. Във външнополитически аспект Живков възприема курс на цялостно обвързване на България с политиката на Съюз на съветските социалистически републики. Причина за това е икономическата обязаност на Народна република България от руската помощ и заем и неподходящото геополитическо обграждане на страната-НРБ граничи на юг с две страни-членки на НАТО, македонският въпрос трови българо-югославските връзки, Румъния на север се стреми да води относително самостоятелна политика спрямо СССР. Член на социалистическия блок, Чехословакия е страна с демократични обичаи, с будна интелигенция и внушаващо почит стопанство. След Съюз на съветските социалистически републики Чехословакия е втория по размер български заемодател в средата на 60-те години.
В началото на януари 1968 година е извършен пленум на Чехословашката комунистическа партия. Отстранен е Новотни, първи секретар на Централен комитет на ЧКП става словакът Александър Дубчек. Месец по-късно се организира среща на Тодор Живков с Дубчек, на която от българска страна е засвидетелствана цялостна поддръжка за новото управление на ЧКП.
Първите прояви на радикализъм на Тодор Живков по отношение на измененията в чехословашкото общество са от 6 – 7 март 1968 година Тогава се организира съвещание на Политическия съвещателен комитет на Варшавския контракт. Живков организира диалог с Леонид Брежнев и Алексей Косигин, пред които показва паника от ситуацията в Чехословакия. Българският водач предлага най-радикалния метод по отношение на протичащото се, а точно военна интервенция. Чехословашката тема участва и на срещата от 23 – 24.март в Дрезден. Българската страна е представлявана от Станко Тодоров, Живко Живков и Апостол Пашев. Тук изявлението на Станко Тодоров е относително сдържано. Към края на март обаче отчетите на българския дипломат в Прага стартират да подчертават на „ пълзящата контрареволюция “ в чехословашкото общество.
На извършената през април българо-чехословашка среща в Прага се утвърждава негативното отношение на българското партийно и държавно управление към Пражката пролет. Тодор Живков прави изказвания в смисъл, че Дубчек няма нито опита, нито интелекта да поведе ЧКП.
Още през май същата година Главното политическо ръководство на Българска народна армия стартира пропагандна акция по разяснение в армията на събитията в Чехословашка социалистическа република. Непосредствената военна подготовка стартира при започване на юли, като до края на същия месец тя се прави в България под контрола на руски офицери. След това избраните два полка са трансферирани на руска територия, където минават под руско командване. Военната и идеологическата подготовка привършва на 20 август, когато с разпореждане 39 на Министерски съвет на Народна република България е решено страната да взе участие в интервенцията в Чехословакия.
От началото на юли стартира военна подготовка на български военни елементи. По заповед на Министерството на националната защита 2 полка отпътуват за Чехословакия под общосъюзно (съветско) командване – дванадесети мотострелкови полк под командването на полковник Александър Генчев и двадесет и втори мотострелкови полк под командването на полковник Иван Чавдаров. Личният състав на двадесет и втори мотострелкови полк се състои от 962 офицери и бойци. От края на юли се правят последните военни подготовки под наблюдението на руски офицери. Двадесет и втори мотострелкови полк, разквартируван в Харманли, отпътува за Ивано-Франковск (УССР). Там престоява до оповестяването на паниката. Дванадесети мотострелкови полк, разквартируван в Елхово, е прекаран с кораби до село Жнатино в УССР, покрай границата с Чехословакия. Личният състав на полка включва 1206 офицери и боеца.
Със заповед № 39 от 20 август 1968 година е обещано разпореждане за навлизане на територията на Чехословакия. Заповедта е подписана от 33 висши партийни функционери и политици. Полковете получават бойна заповед, подписана от военния министър Добри Джуров и началника на генералния щаб Атанас Семерджиев. От съображения за сигурност проектите за нападението са известни единствено на полковите командири, както и на офицерите по политическите въпроси.
Дванадесети полк се придвижва към границата с Чехословакия на 20 август и я пресича на 21 август в 4:05 сутринта при село Матовце. Българските елементи срещат опозиция при Кошице. Там няколко бойци са леко ранени, на 50 от военните коли са изпочупени прозорци, на 10 вратите, а на 5 антените, има също и запалени газови резервоари. Там колоната се забавя до 4 – 5 км. в час, с цел да премине. Следващото място, на което среща опозиция е в Рожнява. Там е открит огън по колоната без жертви. В 10 часа на 22 август полка достига Банска Бистрица и завзема казармата, полицията и радиото. Батальон, предвождан от полковник Петков, завладява летището покрай Зволен. При осъществяването на тези задания пострадват 21 военнослужещи, измежду които с изкъртени зъби, счупена ябълчна кост, строшен нос, а останалите леко ранени. Първата фаза на нашествието завършва на 25 август с завладяването на военния гарнизон в Брезно от българските елементи.
На 20 август в 6 часа сутринта 22 мотострелкови полк, част от шеста въздушно-десантна дивизия на Съюз на съветските социалистически републики получава заповед да навлезе в Чехословакия и да овладее летищата Рузине (сега в Прага) и Водоходи. Полкът се натоварва дружно с техническата екипировка и на 21 август се приземява в Чехословакия на 2 стадия. Не се натъква на опозиция, защото летищата към този момент са овладени от руските войски. Българската част приготвя летището за военна отбрана, а полкът се разполага в полетата към летището. Сред останалите задания е да бъдат открити всички български жители, които краткотрайно обитават в страната и да бъдат изведени от нея, което става на 3-тия ден. На 11 септември полкът се дислоцира на 2 км североизточно от летището.
Военните елементи са посрещнати с крясъци „ Вървете си вкъщи “, „ Това не е вашата страна “ и са замеряни с камъни и бутилки с газ. Сред българските жертви е старшина Николай Цеков Николов, който обаче е погубен при закононарушение, а не при военни дейности. Старшината взема решение да дезертира и през нощта се сблъсква с 3 мъже, които се пробват да му лишават оръжието и го прострелват.
На 13 септември чехословашкият министър подава джука нота, с която изисква българското военно наличие да бъде оттеглено. То продължава до 22 октомври 1968 година, откакто 6 дни по-рано е подписан двустранен контракт сред Чехословакия и Съюз на съветските социалистически републики. 22 мотострелкови полк се изтегля с трен до Одеса, откъдето с кораби е прекаран до Бургас.
Страната ни е измежду най-върлите последователи на силовото смазване на демократичния лъх в най-развитата страна от соцлагера.
Във военната интервенция вземат участие следните елементи от Сухопътните войски.
12-и и 22-ри мотострелкови полк – числеността на военнослужещите в тях при навлизането в Чехословакия е 2164 души, а при изтеглянето – 2177 танков батальон с 26 машини Т-34.
Политически аргументи за присъединяване на България
Началото на 60-те години е време на централизация на партийната и държавната власт в ръцете на Тодор Живков. Във външнополитически аспект Живков възприема курс на цялостно обвързване на България с политиката на Съюз на съветските социалистически републики. Причина за това е икономическата обязаност на Народна република България от руската помощ и заем и неподходящото геополитическо обграждане на страната-НРБ граничи на юг с две страни-членки на НАТО, македонският въпрос трови българо-югославските връзки, Румъния на север се стреми да води относително самостоятелна политика спрямо СССР. Член на социалистическия блок, Чехословакия е страна с демократични обичаи, с будна интелигенция и внушаващо почит стопанство. След Съюз на съветските социалистически републики Чехословакия е втория по размер български заемодател в средата на 60-те години.
В началото на януари 1968 година е извършен пленум на Чехословашката комунистическа партия. Отстранен е Новотни, първи секретар на Централен комитет на ЧКП става словакът Александър Дубчек. Месец по-късно се организира среща на Тодор Живков с Дубчек, на която от българска страна е засвидетелствана цялостна поддръжка за новото управление на ЧКП.
Първите прояви на радикализъм на Тодор Живков по отношение на измененията в чехословашкото общество са от 6 – 7 март 1968 година Тогава се организира съвещание на Политическия съвещателен комитет на Варшавския контракт. Живков организира диалог с Леонид Брежнев и Алексей Косигин, пред които показва паника от ситуацията в Чехословакия. Българският водач предлага най-радикалния метод по отношение на протичащото се, а точно военна интервенция. Чехословашката тема участва и на срещата от 23 – 24.март в Дрезден. Българската страна е представлявана от Станко Тодоров, Живко Живков и Апостол Пашев. Тук изявлението на Станко Тодоров е относително сдържано. Към края на март обаче отчетите на българския дипломат в Прага стартират да подчертават на „ пълзящата контрареволюция “ в чехословашкото общество.
На извършената през април българо-чехословашка среща в Прага се утвърждава негативното отношение на българското партийно и държавно управление към Пражката пролет. Тодор Живков прави изказвания в смисъл, че Дубчек няма нито опита, нито интелекта да поведе ЧКП.
Още през май същата година Главното политическо ръководство на Българска народна армия стартира пропагандна акция по разяснение в армията на събитията в Чехословашка социалистическа република. Непосредствената военна подготовка стартира при започване на юли, като до края на същия месец тя се прави в България под контрола на руски офицери. След това избраните два полка са трансферирани на руска територия, където минават под руско командване. Военната и идеологическата подготовка привършва на 20 август, когато с разпореждане 39 на Министерски съвет на Народна република България е решено страната да взе участие в интервенцията в Чехословакия.
От началото на юли стартира военна подготовка на български военни елементи. По заповед на Министерството на националната защита 2 полка отпътуват за Чехословакия под общосъюзно (съветско) командване – дванадесети мотострелкови полк под командването на полковник Александър Генчев и двадесет и втори мотострелкови полк под командването на полковник Иван Чавдаров. Личният състав на двадесет и втори мотострелкови полк се състои от 962 офицери и бойци. От края на юли се правят последните военни подготовки под наблюдението на руски офицери. Двадесет и втори мотострелкови полк, разквартируван в Харманли, отпътува за Ивано-Франковск (УССР). Там престоява до оповестяването на паниката. Дванадесети мотострелкови полк, разквартируван в Елхово, е прекаран с кораби до село Жнатино в УССР, покрай границата с Чехословакия. Личният състав на полка включва 1206 офицери и боеца.
Със заповед № 39 от 20 август 1968 година е обещано разпореждане за навлизане на територията на Чехословакия. Заповедта е подписана от 33 висши партийни функционери и политици. Полковете получават бойна заповед, подписана от военния министър Добри Джуров и началника на генералния щаб Атанас Семерджиев. От съображения за сигурност проектите за нападението са известни единствено на полковите командири, както и на офицерите по политическите въпроси.
Дванадесети полк се придвижва към границата с Чехословакия на 20 август и я пресича на 21 август в 4:05 сутринта при село Матовце. Българските елементи срещат опозиция при Кошице. Там няколко бойци са леко ранени, на 50 от военните коли са изпочупени прозорци, на 10 вратите, а на 5 антените, има също и запалени газови резервоари. Там колоната се забавя до 4 – 5 км. в час, с цел да премине. Следващото място, на което среща опозиция е в Рожнява. Там е открит огън по колоната без жертви. В 10 часа на 22 август полка достига Банска Бистрица и завзема казармата, полицията и радиото. Батальон, предвождан от полковник Петков, завладява летището покрай Зволен. При осъществяването на тези задания пострадват 21 военнослужещи, измежду които с изкъртени зъби, счупена ябълчна кост, строшен нос, а останалите леко ранени. Първата фаза на нашествието завършва на 25 август с завладяването на военния гарнизон в Брезно от българските елементи.
На 20 август в 6 часа сутринта 22 мотострелкови полк, част от шеста въздушно-десантна дивизия на Съюз на съветските социалистически републики получава заповед да навлезе в Чехословакия и да овладее летищата Рузине (сега в Прага) и Водоходи. Полкът се натоварва дружно с техническата екипировка и на 21 август се приземява в Чехословакия на 2 стадия. Не се натъква на опозиция, защото летищата към този момент са овладени от руските войски. Българската част приготвя летището за военна отбрана, а полкът се разполага в полетата към летището. Сред останалите задания е да бъдат открити всички български жители, които краткотрайно обитават в страната и да бъдат изведени от нея, което става на 3-тия ден. На 11 септември полкът се дислоцира на 2 км североизточно от летището.
Военните елементи са посрещнати с крясъци „ Вървете си вкъщи “, „ Това не е вашата страна “ и са замеряни с камъни и бутилки с газ. Сред българските жертви е старшина Николай Цеков Николов, който обаче е погубен при закононарушение, а не при военни дейности. Старшината взема решение да дезертира и през нощта се сблъсква с 3 мъже, които се пробват да му лишават оръжието и го прострелват.
На 13 септември чехословашкият министър подава джука нота, с която изисква българското военно наличие да бъде оттеглено. То продължава до 22 октомври 1968 година, откакто 6 дни по-рано е подписан двустранен контракт сред Чехословакия и Съюз на съветските социалистически републики. 22 мотострелкови полк се изтегля с трен до Одеса, откъдето с кораби е прекаран до Бургас.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ